Лихвари и заеми от частни лица: какво рискуваш и как да излезеш

Заемът от частно лице сам по себе си е законен. Проблемът започва, когато лихвата е прекалена, когато искат нотариален акт за жилището „като гаранция“ или когато дългът се събира със заплахи. Ето кое е законно, кое не е и какво можеш да направиш, ако вече си в такъв заем.

Кога заемът от частно лице е законен

• Заемът е законен. Връщаш сумата, а ако не е уговорен срок, до един месец от поканата (чл. 240 ЗЗД).
• Лихва за ползването на парите се дължи само ако е уговорена писмено (чл. 240, ал. 2). Ако не върнеш парите навреме, дължиш законна лихва за забава (чл. 86), дори без уговорка.
• Размерът на лихвата не може да накърнява добрите нрави (чл. 9 ЗЗД). Кога лихвата е прекалена.
• Доказване: заем над 2 556,46 € не се доказва със свидетели, освен между съпрузи и роднини (по права линия, по съребрена до четвърта степен и по сватовство до втора) или ако страните изрично са съгласни (чл. 164 ГПК). Плащане от 5 112,92 € нагоре, както и свързани плащания на същото основание на обща сума от 5 112,92 €, се прави само по сметка (чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой).

Ако даваш или взимаш заем от близък, направи кратък договор: договор за заем с образец.

Лихварството престъпление ли е

Не, ако става дума само за заемите. Заемите по занятие със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не са банкова дейност. Да даваш такива заеми без разрешение не е престъпление по чл. 252, ал. 1 НК. Така реши ВКС с тълкувателно решение (ТР № 1/2020 на ОСНК, 15.03.2024).

Това може да се промени. За второто четене на новия закон за потребителския кредит ГЕРБ-СДС предлага ново престъпление „лихварство“ в Наказателния кодекс (пр. 171, нов чл. 252а). Който, като използва нуждата, неопитността, лекомислието или ограничената способност за преценка на някого, срещу заем или друг кредит, отсрочване, разсрочване или посредничество уговори или получи облага в явно несъответствие с даденото, да се наказва с до пет години лишаване от свобода и глоба от 2 000 до 20 000 €. По-тежкото наказание, от една до осем години и глоба, е предвидено, когато това се прави по занятие, срещу запис на заповед или срещу ипотека или прехвърляне на жилището, в което живее пострадалият. Облагата в рамките на законов таван не се смята за явно несъответствие. Предложението не е гласувано.

Който дава заеми по занятие, трябва да е вписан в регистъра на БНБ, ако тази дейност е съществена за него (чл. 3а от Закона за кредитните институции; критериите са в Наредба № 26/2009). Вписват се само търговски дружества (ООД, АД, КДА), а физическо лице не може да бъде вписано. В мотивите на същото ТР работата без нужното вписване е определена като административно нарушение. Глобата е от 500 до 2 000 €, а за дружество имуществената санкция е от 2 500 до 10 000 € (чл. 152, ал. 1 и 3 ЗКИ).

За второто четене на новия закон за потребителския кредит ГЕРБ-СДС предлага (пр. 171) законът да важи и за кредитите с ипотека, когато кредиторът не е банка, нито вписана финансова институция. Ако бъде приет, и за такъв заем от лице, което дава заеми по занятие, ще важат правилата на закона. Не е гласувано.

Престъпление може да има в начина, по който се събира дългът:

При заплаха звъни на 112 или в районното управление на МВР. Сигнал може да подадеш и онлайн в прокуратурата.

Когато лихвата е прекалена

Общата граница е в Закона за задълженията и договорите: съдържанието на договора не може да противоречи на добрите нрави (чл. 9). Договор, който ги накърнява, е нищожен (чл. 26, ал. 1). Дали конкретна лихва е такава, решава съдът по конкретното дело.

Нищожна може да е само клаузата за лихвата. Тогава договорът остава, ако може да се предположи, че би бил сключен и без нея (чл. 26, ал. 4). Заетата сума пак се връща (чл. 240, ал. 1).

Платеното без основание може да се иска обратно (чл. 55). Затова пази всяка разписка и всеки превод.

Договор, сключен „поради крайна нужда при явно неизгодни условия“, може да бъде унищожен, но искът се подава до една година от сключването (чл. 33 ЗЗД). Съдът може да унищожи договора изцяло или само за в бъдеще, а унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.

Нотариалният акт „за гаранция“

Една от схемите: подписваш продажба на жилището си на лихваря „само като гаранция“, а той обещава да ти го върне, когато платиш. По закон уговорка, че при неплащане кредиторът ще стане собственик, е недействителна (чл. 152 ЗЗД), както и продажбата с уговорка за обратно изкупуване (чл. 209).

Самата продажба се атакува с иск пред съда. В мотивите на ТР № 2/2025 на ОСГТК ВКС посочва своята по-нова практика. По нея договор за прехвърляне на имот, сключен във връзка с такова съглашение, е нищожен (чл. 26, ал. 1 вр. чл. 152 ЗЗД). Пак там пише, че изходът на всяко дело зависи от фактите по него.

• Трябва да докажеш заема и че имотът е прехвърлен като обезпечение (чл. 154, ал. 1 ГПК). Пази всичко, което го показва: цената в акта, „вноските“ след продажбата, това, че живееш в имота, съобщенията с лихваря.
• Бързай: ако лихварят продаде имота на добросъвестен купувач, преди искът ти да бъде вписан, купувачът може да е защитен (чл. 17, ал. 2 ЗЗД). Затова искът се вписва в имотния регистър възможно най-рано. Говори с адвокат.

Запис на заповед

Лихварят може да поиска да подпишеш запис на заповед. Въз основа на него кредиторът може да поиска от съда заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 417, т. 10 и чл. 418 ГПК).

• Възражение до един месец от връчването на заповедта. Срокът не се продължава (чл. 414, ал. 2 ГПК). Не е нужно да обясняваш защо възразяваш (ал. 1). Ако вече си платил в срока за доброволно изпълнение, прилагаш доказателства за плащането (чл. 414а). Как се подава.
• Спиране на изпълнението: съдът може да го спре и без гаранция, ако го поискаш и представиш писмени доказателства, че вземането не се дължи (чл. 420, ал. 2).
• В делото по чл. 422 ГПК, което кредиторът води след твоето възражение, можеш да се позовеш на заема, заради който си подписал записа. Тогава съдът изследва и него (ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 17). Всяка страна доказва фактите, на които се позовава. В мотивите на ТР са дадени примери за такива възражения: вземането не е възникнало, погасено е или основанието е недействително.
• Ако съдебен изпълнител вече е започнал действия, жалбата срещу тях се подава в две седмици (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Как да излезеш

1. Не подписвай нищо ново: нотариален акт, пълномощно, запис на заповед, разписка за пари, които не си получил.
2. Пази следите: преводи, разписки, съобщения, имена на свидетели, дати на срещи. Плащай по банков път или срещу разписка с дата и сума.
3. При заплахи: 112 или районното управление. Принудата, заканата и изнудването са престъпления.
4. Безплатен правен съвет: Национален телефон за правна помощ 0700 18 250 (плащаш само разговора). Къде още има помощ.
5. Дължиш да върнеш това, което си получил (чл. 240, ал. 1 ЗЗД). Дължиш да върнеш получената сума (чл. 240, ал. 1 ЗЗД). Лихва се дължи само ако е уговорена писмено (чл. 240, ал. 2 ЗЗД).

Често задавани въпроси

Източници: Закон за задълженията и договорите, чл. 9, 17, 26, 33, 55, 86, 152, 209 и 240; ГПК, чл. 154, 164, 414, 414а, 417, 418, 420, 422 и 436; Закон за ограничаване на плащанията в брой, чл. 3; Закон за кредитните институции, чл. 3а и 152; Наказателен кодекс, чл. 143, 144, 213а, 214 и 252; ВКС, ТР № 1/2020 на ОСНК (15.03.2024), ТР № 4/2013 на ОСГТК (т. 17) и ТР № 2/2025 на ОСГТК; Наредба № 26/2009, чл. 13. Виж всички източници.